23 мая 2022 г., 08:00

Тъй нужна ми е вяра 

  Поэзия
5.0 / 7
353 4 7
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват,
оръжия които не владея.
Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,
признавам си, че аз не ги умея.
Затуй остава вярата в доброто,
в това, да вярвам в хората, че могат
да бъдат Хора, надживели злото.
Ако не са, оставям ги на Бога!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Все права защищены

Предложения
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Бурная ночь. Красивая ночь. Луна уходить. Ах, мечты! Ах, мечты! Ах, мечты! О! Тебе я вижу в свои сны...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »