23 мая 2022 г., 08:00

Тъй нужна ми е вяра

496 4 7

Тъй нужна ми е вяра за да дишам

и за да оцелея още малко.

Признавам си го, затова ви пиша –

не се ли справя сам, ще бъде жалко.

 

А може би за този свят ми трябват,

оръжия които не владея.

Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,

признавам си, че аз не ги умея.

 

Затуй остава вярата в доброто,

в това, да вярвам в хората, че могат

да бъдат Хора, надживели злото.

Ако не са, оставям ги на Бога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, LirikArt, Георги, Jackie151, Миночка, Ели, Nina, Иван. Радвате ме искрено!
  • Харесва ми! Споделям изказаното от Миночка и Антоанета! Поздравления Данаил!
  • Вярата, мисля че я имаш, щом пишеш такива стихове!
  • Много искрено и силно! Поздравления!
  • Хареса ми откровението с което си написал този прекрасен стих, нека вярата не те напуска! Поздравявам те!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...