23 мая 2022 г., 08:00

Тъй нужна ми е вяра

499 4 7

Тъй нужна ми е вяра за да дишам

и за да оцелея още малко.

Признавам си го, затова ви пиша –

не се ли справя сам, ще бъде жалко.

 

А може би за този свят ми трябват,

оръжия които не владея.

Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,

признавам си, че аз не ги умея.

 

Затуй остава вярата в доброто,

в това, да вярвам в хората, че могат

да бъдат Хора, надживели злото.

Ако не са, оставям ги на Бога!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Таков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, LirikArt, Георги, Jackie151, Миночка, Ели, Nina, Иван. Радвате ме искрено!
  • Харесва ми! Споделям изказаното от Миночка и Антоанета! Поздравления Данаил!
  • Вярата, мисля че я имаш, щом пишеш такива стихове!
  • Много искрено и силно! Поздравления!
  • Хареса ми откровението с което си написал този прекрасен стих, нека вярата не те напуска! Поздравявам те!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...