Тъй нужна ми е вяра
Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват,
оръжия които не владея.
Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,
признавам си, че аз не ги умея.
Затуй остава вярата в доброто,
в това, да вярвам в хората, че могат
да бъдат Хора, надживели злото.
Ако не са, оставям ги на Бога!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
