23 may 2022, 8:00

Тъй нужна ми е вяра

  Poesía
500 4 7

Тъй нужна ми е вяра за да дишам

и за да оцелея още малко.

Признавам си го, затова ви пиша –

не се ли справя сам, ще бъде жалко.

 

А може би за този свят ми трябват,

оръжия които не владея.

Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,

признавам си, че аз не ги умея.

 

Затуй остава вярата в доброто,

в това, да вярвам в хората, че могат

да бъдат Хора, надживели злото.

Ако не са, оставям ги на Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, LirikArt, Георги, Jackie151, Миночка, Ели, Nina, Иван. Радвате ме искрено!
  • Харесва ми! Споделям изказаното от Миночка и Антоанета! Поздравления Данаил!
  • Вярата, мисля че я имаш, щом пишеш такива стихове!
  • Много искрено и силно! Поздравления!
  • Хареса ми откровението с което си написал този прекрасен стих, нека вярата не те напуска! Поздравявам те!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...