23 may 2022, 8:00

Тъй нужна ми е вяра

  Poesía
497 4 7

Тъй нужна ми е вяра за да дишам

и за да оцелея още малко.

Признавам си го, затова ви пиша –

не се ли справя сам, ще бъде жалко.

 

А може би за този свят ми трябват,

оръжия които не владея.

Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,

признавам си, че аз не ги умея.

 

Затуй остава вярата в доброто,

в това, да вярвам в хората, че могат

да бъдат Хора, надживели злото.

Ако не са, оставям ги на Бога!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви, LirikArt, Георги, Jackie151, Миночка, Ели, Nina, Иван. Радвате ме искрено!
  • Харесва ми! Споделям изказаното от Миночка и Антоанета! Поздравления Данаил!
  • Вярата, мисля че я имаш, щом пишеш такива стихове!
  • Много искрено и силно! Поздравления!
  • Хареса ми откровението с което си написал този прекрасен стих, нека вярата не те напуска! Поздравявам те!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...