Тъй нужна ми е вяра за да дишам
и за да оцелея още малко.
Признавам си го, затова ви пиша –
не се ли справя сам, ще бъде жалко.
А може би за този свят ми трябват,
оръжия които не владея.
Лъжи, двуличие, безкрайна наглост,
признавам си, че аз не ги умея.
Затуй остава вярата в доброто,
в това, да вярвам в хората, че могат
да бъдат Хора, надживели злото.
Ако не са, оставям ги на Бога!
© Данаил Таков All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
