31 окт. 2007 г., 17:14

Тъй злобен си понякога, съседе

1.2K 0 20

 

                                     Тъй злобен си понякога, съседе,

                                     напред вървиш, а гледаш все встрани,

                                     все някак празни са за теб ръцете,

                                     все лакоми са твоите очи.

 

                                     Не си щастлив с това, което имаш

                                     и неспокоен бродиш и не спиш,

                                     ти радостите все не ги намираш,

                                     защото от злорадство все пламтиш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Станоева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честно казано, аз не обичам да гледам повърхностно на творческите излияния, и съм убеден, че това стихотворение не е просто в резултат на временна емоция, породена от поредната издънка на твоя съсед. Някак си аз виждам в образа на съседа самият съвременен човек (особено българинът!!!). Той никога не е доволен с това, което има, винаги иска да има онова, което другите имат, а той няма. Такива хора не умеят да се радват на живота, просто защото са обсебени от злоба и завист към ближния. Много добро стихотворение! Поздравления!
  • Ха, благодаря, че се отби при мен
  • Как да не съм злобен, съседке.
    Как да не гледам встрани.
    (В твоите пълни пазарски торби -
    я вземи, че ме нахрани.)

    Щастлив да съм с това, което имам?
    Със злобата и завистта?
    Да вярно е, че радост не намирам,
    но как, но как от вас да се спася?

    П.П. Съседите са за това. Да ти подливат вода в знойния ден. Да те поддържат все уморен. Да са живи и здрави и бог да ги гази.
  • Има ги, тия съседи! "Растат" в блоковете и обикновено има по един на всеки етаж...
  • Има и такива хора, за жалост!!!
    Важно е да ги отминаваме с усмивка!
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...