Тъй злобен си понякога, съседе

Comments

• 

  don-kiko (Кирил Русев)

  Честно казано, аз не обичам да гледам повърхностно на творческите излияния, и съм убеден, че това стихотворение не е просто в резултат на временна емоция, породена от поредната издънка на твоя съсед. Някак си аз виждам в образа на съседа самият съвременен човек (особено българинът!!!). Той никога не е доволен с това, което има, винаги иска да има онова, което другите имат, а той няма. Такива хора не умеят да се радват на живота, просто защото са обсебени от злоба и завист към ближния. Много добро стихотворение! Поздравления!

  2008-01-22T22:22:36+02:00
• 

  Човек (Анна Станоева)

  Ха, благодаря, че се отби при мен

  2007-12-20T17:18:03+02:00
• 

  Станислав (Станислав Пенев)

  Как да не съм злобен, съседке.
  Как да не гледам встрани.
  (В твоите пълни пазарски торби -
  я вземи, че ме нахрани.)
  
  Щастлив да съм с това, което имам?
  Със злобата и завистта?
  Да вярно е, че радост не намирам,
  но как, но как от вас да се спася?
  
  П.П. Съседите са за това. Да ти подливат вода в знойния ден. Да те поддържат все уморен. Да са живи и здрави и бог да ги гази.

  2007-12-20T15:28:50+02:00
• 

  vesival (Весела)

  Има ги, тия съседи! "Растат" в блоковете и обикновено има по един на всеки етаж...

  2007-11-04T21:45:56+02:00
• 

  Jane_d (Деси Инджева)

  Има и такива хора, за жалост!!!
  Важно е да ги отминаваме с усмивка!
  Поздрав за стиха!
  

  2007-11-01T09:45:30+02:00