Тъй злобен си понякога, съседе,
напред вървиш, а гледаш все встрани,
все някак празни са за теб ръцете,
все лакоми са твоите очи.
Не си щастлив с това, което имаш
и неспокоен бродиш и не спиш,
ти радостите все не ги намираш,
защото от злорадство все пламтиш.
© Анна Станоева Всички права запазени