31.10.2007 г., 17:14

Тъй злобен си понякога, съседе

1.2K 0 20

 

                                     Тъй злобен си понякога, съседе,

                                     напред вървиш, а гледаш все встрани,

                                     все някак празни са за теб ръцете,

                                     все лакоми са твоите очи.

 

                                     Не си щастлив с това, което имаш

                                     и неспокоен бродиш и не спиш,

                                     ти радостите все не ги намираш,

                                     защото от злорадство все пламтиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно казано, аз не обичам да гледам повърхностно на творческите излияния, и съм убеден, че това стихотворение не е просто в резултат на временна емоция, породена от поредната издънка на твоя съсед. Някак си аз виждам в образа на съседа самият съвременен човек (особено българинът!!!). Той никога не е доволен с това, което има, винаги иска да има онова, което другите имат, а той няма. Такива хора не умеят да се радват на живота, просто защото са обсебени от злоба и завист към ближния. Много добро стихотворение! Поздравления!
  • Ха, благодаря, че се отби при мен
  • Как да не съм злобен, съседке.
    Как да не гледам встрани.
    (В твоите пълни пазарски торби -
    я вземи, че ме нахрани.)

    Щастлив да съм с това, което имам?
    Със злобата и завистта?
    Да вярно е, че радост не намирам,
    но как, но как от вас да се спася?

    П.П. Съседите са за това. Да ти подливат вода в знойния ден. Да те поддържат все уморен. Да са живи и здрави и бог да ги гази.
  • Има ги, тия съседи! "Растат" в блоковете и обикновено има по един на всеки етаж...
  • Има и такива хора, за жалост!!!
    Важно е да ги отминаваме с усмивка!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...