31.10.2007 г., 17:14

Тъй злобен си понякога, съседе

1.2K 0 20

 

                                     Тъй злобен си понякога, съседе,

                                     напред вървиш, а гледаш все встрани,

                                     все някак празни са за теб ръцете,

                                     все лакоми са твоите очи.

 

                                     Не си щастлив с това, което имаш

                                     и неспокоен бродиш и не спиш,

                                     ти радостите все не ги намираш,

                                     защото от злорадство все пламтиш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Станоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Честно казано, аз не обичам да гледам повърхностно на творческите излияния, и съм убеден, че това стихотворение не е просто в резултат на временна емоция, породена от поредната издънка на твоя съсед. Някак си аз виждам в образа на съседа самият съвременен човек (особено българинът!!!). Той никога не е доволен с това, което има, винаги иска да има онова, което другите имат, а той няма. Такива хора не умеят да се радват на живота, просто защото са обсебени от злоба и завист към ближния. Много добро стихотворение! Поздравления!
  • Ха, благодаря, че се отби при мен
  • Как да не съм злобен, съседке.
    Как да не гледам встрани.
    (В твоите пълни пазарски торби -
    я вземи, че ме нахрани.)

    Щастлив да съм с това, което имам?
    Със злобата и завистта?
    Да вярно е, че радост не намирам,
    но как, но как от вас да се спася?

    П.П. Съседите са за това. Да ти подливат вода в знойния ден. Да те поддържат все уморен. Да са живи и здрави и бог да ги гази.
  • Има ги, тия съседи! "Растат" в блоковете и обикновено има по един на всеки етаж...
  • Има и такива хора, за жалост!!!
    Важно е да ги отминаваме с усмивка!
    Поздрав за стиха!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...