Тъжен сняг
Знам, някога насън или наяве,
ще стигна онзи непознат предел,
при който само тъжен сняг навява
над всичко, дето си и дал, и взел.
Защото даденото изкласява,
когато е прието със сърце,
а взетото цъфти и плод дарява
единствено във влюбени ръце.
Сърцата и ръцете се разминаха
на онзи неочакван кръстопът...
Ако не стигнат занапред годините,
за нова среща чакай ме Отвъд.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
