Тъжен сняг
Знам, някога насън или наяве,
ще стигна онзи непознат предел,
при който само тъжен сняг навява
над всичко, дето си и дал, и взел.
Защото даденото изкласява,
когато е прието със сърце,
а взетото цъфти и плод дарява
единствено във влюбени ръце.
Сърцата и ръцете се разминаха
на онзи неочакван кръстопът...
Ако не стигнат занапред годините,
за нова среща чакай ме Отвъд.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
