19.02.2008 г., 12:33 ч.

Тъжен сняг 

  Поезия » Любовна
886 0 15

Знам, някога насън или наяве,

ще стигна онзи непознат предел,

при който само тъжен сняг навява

над  всичко, дето си и дал, и взел.

 

Защото даденото изкласява,

когато е прието със сърце,

а взетото цъфти и плод дарява

 единствено във влюбени ръце.

 

Сърцата и ръцете се разминаха

на онзи неочакван кръстопът...

 

Ако не стигнат занапред годините,

за нова среща чакай ме Отвъд.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??