Feb 19, 2008, 12:33 PM

Тъжен сняг 

  Poetry » Love
889 0 15

Знам, някога насън или наяве,

ще стигна онзи непознат предел,

при който само тъжен сняг навява

над  всичко, дето си и дал, и взел.

 

Защото даденото изкласява,

когато е прието със сърце,

а взетото цъфти и плод дарява

 единствено във влюбени ръце.

 

Сърцата и ръцете се разминаха

на онзи неочакван кръстопът...

 

Ако не стигнат занапред годините,

за нова среща чакай ме Отвъд.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??