Знам, някога насън или наяве,
ще стигна онзи непознат предел,
при който само тъжен сняг навява
над всичко, дето си и дал, и взел.
Защото даденото изкласява,
когато е прието със сърце,
а взетото цъфти и плод дарява
единствено във влюбени ръце.
Сърцата и ръцете се разминаха
на онзи неочакван кръстопът...
Ако не стигнат занапред годините,
за нова среща чакай ме Отвъд.
© Елица Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
