Знам, някога насън или наяве,
ще стигна онзи непознат предел,
при който само тъжен сняг навява
над всичко, дето си и дал, и взел.
Защото даденото изкласява,
когато е прието със сърце,
а взетото цъфти и плод дарява
единствено във влюбени ръце.
Сърцата и ръцете се разминаха
на онзи неочакван кръстопът...
Ако не стигнат занапред годините,
за нова среща чакай ме Отвъд.
© Елица Ангелова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
