26 окт. 2008 г., 09:54

Тъжна история

1.2K 0 5
Не човек,
а призрак.
Не момиче,
а увяхнало цвете - паметник на самотата.
Не душа,
а привидение - отломки на миналото.
Дори не празен поглед,
унил, разсеян, търсещ.
Не. По-скоро черни дупки.
Не усмивка,
а горчива, зловеща гримаса.
Човек един,
но не просто човек,
а всичко нужно.
Момиче в ъгъла,
но не....статуя с душа.
Не душа,
а частица все още жива.
Тя беше толкова забележима,
колкото и невидима.
Просто история,
тъжна - неразказана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...