26.10.2008 г., 9:54 ч.

Тъжна история 

  Поезия
939 0 5
Не човек,
а призрак.
Не момиче,
а увяхнало цвете - паметник на самотата.
Не душа,
а привидение - отломки на миналото.
Дори не празен поглед,
унил, разсеян, търсещ.
Не. По-скоро черни дупки.
Не усмивка,
а горчива, зловеща гримаса.
Човек един,
но не просто човек,
а всичко нужно.
Момиче в ъгъла,
но не....статуя с душа.
Не душа,
а частица все още жива.
Тя беше толкова забележима,
колкото и невидима.
Просто история,
тъжна - неразказана.

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??