Oct 26, 2008, 9:54 AM

Тъжна история

  Poetry
1.2K 0 5
Не човек,
а призрак.
Не момиче,
а увяхнало цвете - паметник на самотата.
Не душа,
а привидение - отломки на миналото.
Дори не празен поглед,
унил, разсеян, търсещ.
Не. По-скоро черни дупки.
Не усмивка,
а горчива, зловеща гримаса.
Човек един,
но не просто човек,
а всичко нужно.
Момиче в ъгъла,
но не....статуя с душа.
Не душа,
а частица все още жива.
Тя беше толкова забележима,
колкото и невидима.
Просто история,
тъжна - неразказана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...