11 дек. 2008 г., 23:39

Тъжна любов 

  Поэзия » Любовная
1397 0 2
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!

Обичаш някого и мислиш, че е вечно, 
а то какво излиза - всичко е лъжа.
В началото е интересно и увлича, 
а после идва някой нов и край на любовта.

Моментно увлечение за тебе, за мен дълбоко чувство...
Май при всички е така,
когато станем вече безинтересни,
се хвърляте във новата игра.

Ще го преглътна някак, ще го преживея.
Все пак със теб не свършил е света!!!!
Но мисля си, че едва ли вече ще умея
да вярвам в истината за любовта!

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ужасно чувсто е,но пък стиха е мн добър
  • Онегина, прочетете го още веднъж..., моля
    Тъжно е, но е единствената му прилика със стих е подреждането в куплетчета ...
Предложения
: ??:??