11 дек. 2008 г., 23:39

Тъжна любов

1.7K 0 2
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!

Обичаш някого и мислиш, че е вечно, 
а то какво излиза - всичко е лъжа.
В началото е интересно и увлича, 
а после идва някой нов и край на любовта.

Моментно увлечение за тебе, за мен дълбоко чувство...
Май при всички е така,
когато станем вече безинтересни,
се хвърляте във новата игра.

Ще го преглътна някак, ще го преживея.
Все пак със теб не свършил е света!!!!
Но мисля си, че едва ли вече ще умея
да вярвам в истината за любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ужасно чувсто е,но пък стиха е мн добър
  • Онегина, прочетете го още веднъж..., моля
    Тъжно е, но е единствената му прилика със стих е подреждането в куплетчета ...

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...