11 дек. 2008 г., 23:39

Тъжна любов

1.7K 0 2
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!

Обичаш някого и мислиш, че е вечно, 
а то какво излиза - всичко е лъжа.
В началото е интересно и увлича, 
а после идва някой нов и край на любовта.

Моментно увлечение за тебе, за мен дълбоко чувство...
Май при всички е така,
когато станем вече безинтересни,
се хвърляте във новата игра.

Ще го преглътна някак, ще го преживея.
Все пак със теб не свършил е света!!!!
Но мисля си, че едва ли вече ще умея
да вярвам в истината за любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ужасно чувсто е,но пък стиха е мн добър
  • Онегина, прочетете го още веднъж..., моля
    Тъжно е, но е единствената му прилика със стих е подреждането в куплетчета ...

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...