Dec 11, 2008, 11:39 PM

Тъжна любов

  Poetry » Love
1.7K 0 2
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!

Обичаш някого и мислиш, че е вечно, 
а то какво излиза - всичко е лъжа.
В началото е интересно и увлича, 
а после идва някой нов и край на любовта.

Моментно увлечение за тебе, за мен дълбоко чувство...
Май при всички е така,
когато станем вече безинтересни,
се хвърляте във новата игра.

Ще го преглътна някак, ще го преживея.
Все пак със теб не свършил е света!!!!
Но мисля си, че едва ли вече ще умея
да вярвам в истината за любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ужасно чувсто е,но пък стиха е мн добър
  • Онегина, прочетете го още веднъж..., моля
    Тъжно е, но е единствената му прилика със стих е подреждането в куплетчета ...

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...