Dec 11, 2008, 11:39 PM

Тъжна любов

  Poetry » Love
1.7K 0 2
Дали ще бъда същата, не зная.
Сгреших, като повярвах в любовта.
Тъгувам, мъчно ми е, ала вече зная,
че тя не съществува на света!

Обичаш някого и мислиш, че е вечно, 
а то какво излиза - всичко е лъжа.
В началото е интересно и увлича, 
а после идва някой нов и край на любовта.

Моментно увлечение за тебе, за мен дълбоко чувство...
Май при всички е така,
когато станем вече безинтересни,
се хвърляте във новата игра.

Ще го преглътна някак, ще го преживея.
Все пак със теб не свършил е света!!!!
Но мисля си, че едва ли вече ще умея
да вярвам в истината за любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • ужасно чувсто е,но пък стиха е мн добър
  • Онегина, прочетете го още веднъж..., моля
    Тъжно е, но е единствената му прилика със стих е подреждането в куплетчета ...

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...