Нощ се спуска над града,
светлините в мрак се губят.
Бавно стеле се мъгла
и звездите пак от сън се будят.
А луната златен сърп подава
зад сиви облаци, тъма,
невинно детско личице огрява,
притихнало, стаено до зида.
В очите му блестят искри.
Безпомощно ръце протяга,
търси топлина, а не пари.
От своята реалност иска да избяга. ...