тъжна нощ

Sep 7, 2008, 9:03 PM

Poetry » Civilian

654 0 2

Нощ се спуска над града,

светлините в мрак се губят.

Бавно стеле се мъгла

и звездите пак от сън се будят.

А луната златен сърп подава

зад сиви облаци, тъма,

невинно детско личице огрява,

притихнало, стаено до зида.

В очите му блестят искри.

Безпомощно ръце протяга,

търси топлина, а не пари.

От своята реалност иска да избяга.

Хората забързани го отминават,

дори не забелязват крехкото телце.

За злато на дявола душата си продават,

а нямат обич за едно дете.

Светът е станал груб, студен,

а хората - безмилостно жестоки,

в черупката си всеки е стаен

и в миналото са душите ни широки.

В тъмата втора сянка се прокрадва,

още едно мъничко дете.

Очите му сълзят, сърцето му се радва,

че човек е той, а ние - зверове.

Please sign in with your account so you can comment and vote.