vanicheto (Ваня Василева)
23 29
23 мая 2009 г., 02:04

Тъжна равносметка 

  Поэзия » Философская
670 0 2

Намаляват силите -
тегне в нас умората;    
няма го в очите ни   
прежният ни плам.   

    Търсим във сърцата си  
     късче от надеждата  
      и ревниво пазим   
     спомените там.               

Тичаме със времето;
борим се за хляба си
и денят ни ляга
 вечер уморен.    
    
            Гониме успехите,
             губиме приятели -
             тъй летят годините
             бързо - ден след ден.
              
Страдаме от грешките,
правени в живота си;
падаме и ставаме,
бързайки напред.

               Гълтаме сълзите си,
               смазани от злобата;
               за сълза от щастие
               рядко идва ред.

 Движим се във кръгове,
 живеем по инерция;
 за чуждото нещастие
 по-малко ни боли

                  и само в кратки мигове
                  понякога си спомняме
                  какви разкошни
                                   млади хора
                                           сме били...

© Ваня Василева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Равносметките са хубаво нещо! Поуките от тях - също! Когато човек се върне назад в годините вижда как на определени периоди от време животът му в общи линии се повтаря( модифицирано, разбира се). Тази цикличност му дава да разбере, че животът му не е точно кръг, по-скоро - спирала...
  • Да, просто трябва да се повторя заглавието.

    Поздрави!
Предложения
: ??:??