Тъжна равносметка
Намаляват силите -
тегне в нас умората;
няма го в очите ни
прежният ни плам.
Търсим във сърцата си
късче от надеждата
и ревниво пазим
спомените там.
Тичаме със времето;
борим се за хляба си
и денят ни ляга
вечер уморен.
Гониме успехите,
губиме приятели -
тъй летят годините
бързо - ден след ден.
Страдаме от грешките,
правени в живота си;
падаме и ставаме,
бързайки напред.
Гълтаме сълзите си,
смазани от злобата;
за сълза от щастие
рядко идва ред.
Движим се във кръгове,
живеем по инерция;
за чуждото нещастие
по-малко ни боли
и само в кратки мигове
понякога си спомняме
какви разкошни
млади хора
сме били...
© Ваня Василева All rights reserved.
