бармах (Леонид Стоянов)
103 724
26 сент. 2008 г., 15:45

Тъжната мелодия на капчука 

  Поэзия
696 0 6

Небето се изрони като слънчоглед

и мокрите му семена посипаха земята.

Душата ми се лута като самолет,

потънал в мрачната прегръдка на мъглата.

 

Отгоре облаци се карат гръмогласно,

а Луната сякаш дава им съвет -

не прекалявайте, че вече е опасно,

за хората замръкнали навред.

 

Един от тях тази вечер съм и аз,

заслушан в барабанния звук на улука.

Едва различавам металния му глас

сред тъжната мелодия на капчука.

 

© Леонид Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??