26.09.2008 г., 15:45 ч.

Тъжната мелодия на капчука 

  Поезия
693 0 6

Небето се изрони като слънчоглед

и мокрите му семена посипаха земята.

Душата ми се лута като самолет,

потънал в мрачната прегръдка на мъглата.

 

Отгоре облаци се карат гръмогласно,

а Луната сякаш дава им съвет -

не прекалявайте, че вече е опасно,

за хората замръкнали навред.

 

Един от тях тази вечер съм и аз,

заслушан в барабанния звук на улука.

Едва различавам металния му глас

сред тъжната мелодия на капчука.

 

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??