Sep 26, 2008, 3:45 PM

Тъжната мелодия на капчука 

  Poetry
689 0 6

Небето се изрони като слънчоглед

и мокрите му семена посипаха земята.

Душата ми се лута като самолет,

потънал в мрачната прегръдка на мъглата.

 

Отгоре облаци се карат гръмогласно,

а Луната сякаш дава им съвет -

не прекалявайте, че вече е опасно,

за хората замръкнали навред.

 

Един от тях тази вечер съм и аз,

заслушан в барабанния звук на улука.

Едва различавам металния му глас

сред тъжната мелодия на капчука.

 

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??