Очи в очи

с невидима преграда разделени,

от огледален образ

сякаш са родени.

Оглеждат се във своите черти

от свойте чувства заслепени.

Очи невиждащи това,

че са пресъхнали от жажда.

Очи жадуващи

за съвършена красота,

но те съзирайки я

бяха ослепени...

Очи обичащи умряха,

влюбени във ообраза си мил,

вълшебни някога те бяха,

красиво ронещи сълзи.

Сега те спят

във вечен непробуден сън.

Но други две ридаят във съня им,

очи желаещи да видят

твоите очи...