Jan 29, 2009, 7:18 AM

Тъжни очи

  Poetry
643 0 0

Очи в очи

с невидима преграда разделени,

от огледален образ

сякаш са родени.

 

Оглеждат се във своите черти

от свойте чувства заслепени.

Очи невиждащи това,

че са пресъхнали от жажда.

 

Очи жадуващи

за съвършена красота,

но те съзирайки я

бяха ослепени...

 

Очи обичащи умряха,

влюбени във ообраза си мил,

вълшебни някога те бяха,

красиво ронещи сълзи.

 

Сега те спят

във вечен непробуден сън.

Но други две ридаят във съня им,

очи желаещи да видят

твоите очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антон Мхххххххх All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...