16 янв. 2005 г., 16:24

Тъжно

1.6K 0 3
Свикнала съм да раздавам
по мъничко от своето сърце,
но често цялото го давам
и после го събирам по зрънце.
Не ми е тъжна тази теорема,
че всеки иска обич да даде,
а ми е тъжно, че всеки алчно взема,
а после нищичко не ще да ми даде!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С колко малко думи казваш толкова много неща, и то истински неща, които всеки изживява, но не всеки говори за тях!
  • на мен много ми хареса направо е върха!!продължаваи все така!!!
  • вярно е...........

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...