Jan 16, 2005, 4:24 PM

Тъжно

  Poetry
1.6K 0 3
Свикнала съм да раздавам
по мъничко от своето сърце,
но често цялото го давам
и после го събирам по зрънце.
Не ми е тъжна тази теорема,
че всеки иска обич да даде,
а ми е тъжно, че всеки алчно взема,
а после нищичко не ще да ми даде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С колко малко думи казваш толкова много неща, и то истински неща, които всеки изживява, но не всеки говори за тях!
  • на мен много ми хареса направо е върха!!продължаваи все така!!!
  • вярно е...........

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....