Jan 16, 2005, 4:24 PM

Тъжно

  Poetry
1.6K 0 3
Свикнала съм да раздавам
по мъничко от своето сърце,
но често цялото го давам
и после го събирам по зрънце.
Не ми е тъжна тази теорема,
че всеки иска обич да даде,
а ми е тъжно, че всеки алчно взема,
а после нищичко не ще да ми даде!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

  • С колко малко думи казваш толкова много неща, и то истински неща, които всеки изживява, но не всеки говори за тях!
  • на мен много ми хареса направо е върха!!продължаваи все така!!!
  • вярно е...........

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...