Тъжно ми е, мъчително тъжно.
Пак се спускам по сляпа окръжност
и опора все търся във здрача,
и се мъча поне да не плача.
Кухо ми е и противно сиво,
щом мечтите напук си отиват,
а копнежите свличат се ниско,
победени от гарванов писък.
Пак се питам какво се обърка…
Може би нямам вяра във щъркели.
Знам, каретата на Пепеляшка
тиква е. А пък плъх – кочияша. ...