Тъжно
Тъжно ми е, мъчително тъжно.
Пак се спускам по сляпа окръжност
и опора все търся във здрача,
и се мъча поне да не плача.
Кухо ми е и противно сиво,
щом мечтите напук си отиват,
а копнежите свличат се ниско,
победени от гарванов писък.
Пак се питам какво се обърка…
Може би нямам вяра във щъркели.
Знам, каретата на Пепеляшка
тиква е. А пък плъх – кочияша.
Самотата ми тихичко хълца.
От ръждата сто спомена скърцат.
Няма пристан, ни брод през реката...
Като мащеха зла е Съдбата...
…………………………………………
Забравете какво ви говорех.
Бог внимателно гледа отгоре.
Той делата така си подрежда,
че за всеки да има надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
