Колко тъжно
днес капчука почна
да тактува по улука.
Кака радва се на минзухари,
а пък аз щастлив съм
по снега да се пързалям
с моите другари!
На тавана татко ще качи шейната.
Ужас... колко дълго
зимата ще чакаме децата!
Скоро няма да се връщам вкъщи
с бузки зачервени,
мама да се мръщи.
Ето, утре на какво да си играя?... -
в локвите ще газя, вече зная.
© Иван Иванов Все права защищены