Тъжно
Стана ми тъжно
Внезапно си тръгна
Даже назад не се и обърна
Сбогом не каза...
Не помълча
Тръгна и даже не спря...
Тъжно ми стана...
И заболя...
Сърцето в гърдите,
обидено някак си затуптя...
Беше ти давало толкоз надежда
Беше преглъщало даже обиди...
Ала държеше си чувствата свити,
като във шепичка, малка, покрити
Пазеше там семенца от любов
Все се надяваше с теб да растат...
Ала си тръгна...
Даже не се й обърна...
Шепата се отвори...
Вятър семенцата подгони
Все някъде ще се спрат...
си помисли...
Някое може дори...и теб да догони...
Пусне ли коренче във сърцето...
Всичко променя се...
Сам ще се върнеш...
но ще има ли някой да чака...
Ще отвори ли някой вратата...
Valentina N.V. ( Mitova)
18/06/2021
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Valentina Mitova Все права защищены
