И тъмно небето е, и тъжно детето е,
че не спира навън да вали
и гледа отсреща все - обрулени хълмове
с влажни, сънливи очи...
И слънцето няма го, времето хвана го
и скри го във облачна пазва,
а детето, ''голямото'', си гледа коляното
и на раната си сякаш приказва...
Птиците скриха се, в перата им впиха се -
прашинки от лека вихрушка,
цветята покриха се, листата измиха се
и светна гръмотевична крушка... ...