Щурецът пее тъжно и мелахонично, песен в моята душа, но някак си долавям нещичко различно, сякаш само той остава на света. Греша - болезнен вой се чува, някъде отвътре в мен, вълка - сърцето ми жадува, за малко обич. Всеки ден, чувам шепота на старата ни круша, моля й се: "Помогни ми", "И твоя ден ще дойде", казва, вече четри тъй дълги години. Студен и остър вятър ме пронизва, искам с него аз да полетя, сърцето ми не иска да чува, да я "вижда" на единака вълчи песента. Но Бухала зловещ предначертава, сякаш моята съдба, родена съм да страдам, да умирам, мъчително и бавно в самота.