5 sept 2006, 12:08

Тъжно и мелахонично

  Poesía
1K 0 2
Щурецът пее тъжно и мелахонично,
песен в моята душа,
но някак си долавям нещичко различно,
сякаш само той остава на света.
Греша - болезнен вой се чува,
някъде отвътре в мен,
вълка - сърцето ми жадува,
за малко обич. Всеки ден,
чувам шепота на старата ни круша,
моля й се: "Помогни ми",
"И твоя ден ще дойде", казва,
вече четри тъй дълги години.
Студен и остър вятър ме пронизва,
искам с него аз да полетя,
сърцето ми не иска да чува, да я "вижда"
на единака вълчи песента.
Но Бухала зловещ предначертава,
сякаш моята съдба,
родена съм да страдам, да умирам,
мъчително и бавно в самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© П Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сигурно е така,обещавам ще го прегледам.
  • Миме, прегледай още малко стихчето, сякаш се луташ между емоциите, разясни чувствата и избистри картината, описана в стиха. Можеш! Идеята ти е хубава! От мен поздравче! (за сега без оценка)

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...