Тъжно и мелахонично

Sep 5, 2006, 12:08 PM

Poetry

806 0 2

Щурецът пее тъжно и мелахонично, песен в моята душа, но някак си долавям нещичко различно, сякаш само той остава на света. Греша - болезнен вой се чува, някъде отвътре в мен, вълка - сърцето ми жадува, за малко обич. Всеки ден, чувам шепота на старата ни круша, моля й се: "Помогни ми", "И твоя ден ще дойде", казва, вече четри тъй дълги години. Студен и остър вятър ме пронизва, искам с него аз да полетя, сърцето ми не иска да чува, да я "вижда" на единака вълчи песента. Но Бухала зловещ предначертава, сякаш моята съдба, родена съм да страдам, да умирам, мъчително и бавно в самота.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Gangsterkata (П)

2006-09-11T18:24:26+03:00

Сигурно е така,обещавам ще го прегледам.
Белоснежка (Гергана Шутева)

2006-09-05T12:43:42+03:00

Миме, прегледай още малко стихчето, сякаш се луташ между емоциите, разясни чувствата и избистри картината, описана в стиха. Можеш! Идеята ти е хубава! От мен поздравче! (за сега без оценка)