Тъжно и мелахонично
1K
0
2
Щурецът пее тъжно и мелахонично,
песен в моята душа,
но някак си долавям нещичко различно,
сякаш само той остава на света.
Греша - болезнен вой се чува,
някъде отвътре в мен,
вълка - сърцето ми жадува,
за малко обич. Всеки ден,
чувам шепота на старата ни круша,
моля й се: "Помогни ми",
"И твоя ден ще дойде", казва,
вече четри тъй дълги години.
Студен и остър вятър ме пронизва,
искам с него аз да полетя,
сърцето ми не иска да чува, да я "вижда"
на единака вълчи песента.
Но Бухала зловещ предначертава,
сякаш моята съдба,
родена съм да страдам, да умирам,
мъчително и бавно в самота.
