20 авг. 2015 г., 10:54

Тъжно късно лято 

  Поэзия » Пейзажная
373 0 3

И пак във лятото ми тъжно

на плажа - вече опустял,

видях, че слънцето окръжно

е като старец окуцял.

 

И все накуцва по небето,

че спира то зад облак бял.

И се задъхва то додето

във залеза потъне цял.

 

Вълнù обаче полудели

забиват се във този бряг.

Сънуват зимните недели

и връщат се отново с бяг.

 

И само пясъкът съблечен

очаква зимния сезон.

Да бъде топличко облечен

със чисто беличък балтон.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценката!
    Радвам се, че харесахте!Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много образен стих! И аз харесах. Поздрави!
  • Чудесна картина - с вплетени много светлина, багри и емоционалност..., все още е лято..., Имаме си и Слънчо...!!!
    "И все накуцва по небето,
    че спира то зад облак бял.
    И се задъхва то додето
    във залеза потъне цял."
Предложения
: ??:??