Тъжно късно лято
И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето,
че спира то зад облак бял.
И се задъхва то додето
във залеза потъне цял.
Вълнù обаче полудели
забиват се във този бряг.
Сънуват зимните недели
и връщат се отново с бяг.
И само пясъкът съблечен
очаква зимния сезон.
Да бъде топличко облечен
със чисто беличък балтон.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
