Тъжно късно лято
И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето,
че спира то зад облак бял.
И се задъхва то додето
във залеза потъне цял.
Вълнù обаче полудели
забиват се във този бряг.
Сънуват зимните недели
и връщат се отново с бяг.
И само пясъкът съблечен
очаква зимния сезон.
Да бъде топличко облечен
със чисто беличък балтон.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
