Aug 20, 2015, 10:54 AM
Тъжно късно лято
И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето,
че спира то зад облак бял.
И се задъхва то додето
във залеза потъне цял.
Вълнù обаче полудели
забиват се във този бряг.
Сънуват зимните недели
и връщат се отново с бяг.
И само пясъкът съблечен
очаква зимния сезон.
Да бъде топличко облечен
със чисто беличък балтон.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много образен стих! И аз харесах. Поздрави!
-
Чудесни образи на отиващото си лято си успял да постигнеш,хареса ми много и те поздравявам, Кольо!
-
Чудесна картина - с вплетени много светлина, багри и емоционалност..., все още е лято..., Имаме си и Слънчо...!!!
"И все накуцва по небето,
че спира то зад облак бял.
И се задъхва то додето
във залеза потъне цял."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Радвам се, че харесахте!Поздрави от мен и хубав ден!