И пак във лятото ми тъжно
на плажа - вече опустял,
видях, че слънцето окръжно
е като старец окуцял.
И все накуцва по небето,
че спира то зад облак бял.
И се задъхва то додето
във залеза потъне цял.
Вълнù обаче полудели
забиват се във този бряг.
Сънуват зимните недели
и връщат се отново с бяг.
И само пясъкът съблечен
очаква зимния сезон.
Да бъде топличко облечен
със чисто беличък балтон.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
