Gery.I (Гери Иванова)
8 11
6 апр. 2016 г., 23:11

Тъжно-зелени 

  Поэзия » Любовная
536 0 2

„А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.

И че очите на тъгата са зелени.“

- Селвер Алиева

Не знаех, че зеленото е мое,

в погледа ти, докато не се огледах.

Сега стихът ми нека бъде твое.

Не ми е нужен. В зеленото прогледах.

 

В изумрудите им се намерих

ту скъпоценен, ту фалшив…

В потайния им блясък потреперих.

И оттогава се усетих жив.

 

Не помня твоите зелени

дали видяха ме очи.

Те – моите очи смалени,

напушени ли бяха от тъги

 

не помня. Оттогава пиша.

И спомням трона от нефрит,

на който те видях обожествена.

Напразно погледа ти дяволит

 

таеше скрити под воала

в неоново сълзите нощта.

Такава те обикнах. Цяла

поисках моя да е твоята тъга.

 

***

 

Ти може би ме чакаш в съседен стих,

но аз държа в този да остана…

Тъгата ти я тук открих.

Сега е моя. В рими разчертана.

© Гери Иванова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много куца, да, ще гледам да се постарая да зазвучи или ще го дропна направо, не знам. А и е доста сладникаво, това не е творчество. Мерси за коментара
  • Хубав замисъл имаш за това стихотворение, Гери, но следва да се вложи малко повече финес и тогава ще прозвучи като хубава мелодия. Това особено важи за първия куплет.
Предложения
: ??:??