Тъжно-зелени
„А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.“
- Селвер Алиева
Не знаех, че зеленото е мое,
в погледа ти, докато не се огледах.
Сега стихът ми нека бъде твое.
Не ми е нужен. В зеленото прогледах.
В изумрудите им се намерих
ту скъпоценен, ту фалшив…
В потайния им блясък потреперих.
И оттогава се усетих жив.
Не помня твоите зелени
дали видяха ме очи.
Те – моите очи смалени,
напушени ли бяха от тъги
не помня. Оттогава пиша.
И спомням трона от нефрит,
на който те видях обожествена.
Напразно погледа ти дяволит
таеше скрити под воала
в неоново сълзите нощта.
Такава те обикнах. Цяла
поисках моя да е твоята тъга.
***
Ти може би ме чакаш в съседен стих,
но аз държа в този да остана…
Тъгата ти я тук открих.
Сега е моя. В рими разчертана.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гери Иванова Всички права запазени
