1 июл. 2010 г., 11:31
Като мрежа, изтъкана от сребро,
мъглата ни оплита
и ни прави слепи.
С матов блясък се процеждат
умиращи лъчи,
затихващ вик за помощ.
Сърцата ни пропити са
от студ и влага
и страх сковава нашите нозе.
Топлината чезне.
Пипала от нощен здрач
алчно ни обвиват, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация