5 янв. 2011 г., 20:52

Тъмни мисли

659 0 2

Гледах напред, а сянка тежка

като расо бе замъглила моите мечти.

Черен дявол бе изпил моите очи,

а в съзнанието ми мисли тъмни, 

зловещи като термопили тежки.

Душата ми млада попарена бе сякаш от чума жестока,

АЗ ЩЕ СИ ОТИДА - така е по-добре!

Нима някой ще забележи моето отсъствие - НЕ!

Коя съм аз? - Просто индивид!...

Някога обичан, а сега дълбоко мразен!

Споменът за мене ще остане под старата завивка,

на пурпурния свод локва от кръвта ми  все така гореща!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...