Тъмни мисли
Гледах напред, а сянка тежка
като расо бе замъглила моите мечти.
Черен дявол бе изпил моите очи,
а в съзнанието ми мисли тъмни,
зловещи като термопили тежки.
Душата ми млада попарена бе сякаш от чума жестока,
АЗ ЩЕ СИ ОТИДА - така е по-добре!
Нима някой ще забележи моето отсъствие - НЕ!
Коя съм аз? - Просто индивид!...
Някога обичан, а сега дълбоко мразен!
Споменът за мене ще остане под старата завивка,
на пурпурния свод локва от кръвта ми все така гореща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стела Иванова Всички права запазени
