Jan 5, 2011, 8:52 PM

Тъмни мисли 

  Poetry » Other
547 0 2

Гледах напред, а сянка тежка

като расо бе замъглила моите мечти.

Черен дявол бе изпил моите очи,

а в съзнанието ми мисли тъмни, 

зловещи като термопили тежки.

Душата ми млада попарена бе сякаш от чума жестока,

АЗ ЩЕ СИ ОТИДА - така е по-добре!

Нима някой ще забележи моето отсъствие - НЕ!

Коя съм аз? - Просто индивид!...

Някога обичан, а сега дълбоко мразен!

Споменът за мене ще остане под старата завивка,

на пурпурния свод локва от кръвта ми  все така гореща!

 

© Стела Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??