2 мая 2017 г., 19:54

Тъмни облаци

804 0 0

Надвиснаха страховито.

Коварен вятър се развихри.

Тежки капки заудряха  по сухата земя.

Душата ми се вцепени.

Птиците се притаиха в гнездата,

в очакване на тежкия порой.

Халата се развилня  и потроши клоните вековни.

Останаха трески в душите.

Сълзи в очите и потоци от сълзи.

Пороят се хвърли стремглаво и затрупа –

коли,  хора,  животни и бедната наша земя.

Нямаше виновни за бедствието.

Сухи излязоха от безпрецедентната вода най-големите виновници.

До кога?

Ще има ли възмездие?

Просто питам?

Кой причини всичко това?

Водата е невинна, Господа!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...