Надвиснаха страховито.
Коварен вятър се развихри.
Тежки капки заудряха по сухата земя.
Душата ми се вцепени.
Птиците се притаиха в гнездата,
в очакване на тежкия порой.
Халата се развилня и потроши клоните вековни.
Останаха трески в душите.
Сълзи в очите и потоци от сълзи.
Пороят се хвърли стремглаво и затрупа –
коли, хора, животни и бедната наша земя.
Нямаше виновни за бедствието. ...