2 may 2017, 19:54

Тъмни облаци

  Poesía » Civil
810 0 0

Надвиснаха страховито.

Коварен вятър се развихри.

Тежки капки заудряха  по сухата земя.

Душата ми се вцепени.

Птиците се притаиха в гнездата,

в очакване на тежкия порой.

Халата се развилня  и потроши клоните вековни.

Останаха трески в душите.

Сълзи в очите и потоци от сълзи.

Пороят се хвърли стремглаво и затрупа –

коли,  хора,  животни и бедната наша земя.

Нямаше виновни за бедствието.

Сухи излязоха от безпрецедентната вода най-големите виновници.

До кога?

Ще има ли възмездие?

Просто питам?

Кой причини всичко това?

Водата е невинна, Господа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...