2 may 2017, 19:54

Тъмни облаци

  Poesía » Civil
807 0 0

Надвиснаха страховито.

Коварен вятър се развихри.

Тежки капки заудряха  по сухата земя.

Душата ми се вцепени.

Птиците се притаиха в гнездата,

в очакване на тежкия порой.

Халата се развилня  и потроши клоните вековни.

Останаха трески в душите.

Сълзи в очите и потоци от сълзи.

Пороят се хвърли стремглаво и затрупа –

коли,  хора,  животни и бедната наша земя.

Нямаше виновни за бедствието.

Сухи излязоха от безпрецедентната вода най-големите виновници.

До кога?

Ще има ли възмездие?

Просто питам?

Кой причини всичко това?

Водата е невинна, Господа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...