May 2, 2017, 7:54 PM

Тъмни облаци

  Poetry » Civic
800 0 0

Надвиснаха страховито.

Коварен вятър се развихри.

Тежки капки заудряха  по сухата земя.

Душата ми се вцепени.

Птиците се притаиха в гнездата,

в очакване на тежкия порой.

Халата се развилня  и потроши клоните вековни.

Останаха трески в душите.

Сълзи в очите и потоци от сълзи.

Пороят се хвърли стремглаво и затрупа –

коли,  хора,  животни и бедната наша земя.

Нямаше виновни за бедствието.

Сухи излязоха от безпрецедентната вода най-големите виновници.

До кога?

Ще има ли възмездие?

Просто питам?

Кой причини всичко това?

Водата е невинна, Господа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...