13 июл. 2012 г., 14:13

Тъмнина

741 0 0

Сърца растат, сърца умират.

В тъмна юнска нощ се взират

черно гарванови пипала.

По тялото ми път намират,

пълзят и ме притискат,

оставят ме без дъх.

Две крехки ангелски крила,

пречупват ги тез страшни пипала.

А ти си сянка, ти си дух,

няма как да ме спасиш.

Светлината ти прозрачна аз не виждам,

не светиш вече в черните тъми,

сама, безцветна съм под многото луни.

Една за мен, една за теб

в очите грее и се взира,

едно сърце, едно за теб,

кое расте, кое умира?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...