Jul 13, 2012, 2:13 PM

Тъмнина

  Poetry » Love
743 0 0

Сърца растат, сърца умират.

В тъмна юнска нощ се взират

черно гарванови пипала.

По тялото ми път намират,

пълзят и ме притискат,

оставят ме без дъх.

Две крехки ангелски крила,

пречупват ги тез страшни пипала.

А ти си сянка, ти си дух,

няма как да ме спасиш.

Светлината ти прозрачна аз не виждам,

не светиш вече в черните тъми,

сама, безцветна съм под многото луни.

Една за мен, една за теб

в очите грее и се взира,

едно сърце, едно за теб,

кое расте, кое умира?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...