13.07.2012 г., 14:13

Тъмнина

733 0 0

Сърца растат, сърца умират.

В тъмна юнска нощ се взират

черно гарванови пипала.

По тялото ми път намират,

пълзят и ме притискат,

оставят ме без дъх.

Две крехки ангелски крила,

пречупват ги тез страшни пипала.

А ти си сянка, ти си дух,

няма как да ме спасиш.

Светлината ти прозрачна аз не виждам,

не светиш вече в черните тъми,

сама, безцветна съм под многото луни.

Една за мен, една за теб

в очите грее и се взира,

едно сърце, едно за теб,

кое расте, кое умира?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...