Сърца растат, сърца умират.

В тъмна юнска нощ се взират

черно гарванови пипала.

По тялото ми път намират,

пълзят и ме притискат,

оставят ме без дъх.

Две крехки ангелски крила,

пречупват ги тез страшни пипала.

А ти си сянка, ти си дух,

няма как да ме спасиш.

Светлината ти прозрачна аз не виждам,

не светиш вече в черните тъми,

сама, безцветна съм под многото луни.

Една за мен, една за теб

в очите грее и се взира,

едно сърце, едно за теб,

кое расте, кое умира?!